February 28, 2018

March 5, 2017

Please reload

Recent Posts

Най бързата топлоизолационна система

March 19, 2018

1/7
Please reload

Featured Posts

Подмяна на улуци и водосточни тръби.

Както няма къща без покрив, така няма и покрив без улуци и водосточни тръби. Това се знае от всеки, вдигнал поне веднъж поглед към покрива. Дълги години класическият материал за правенето на улуци и водосточни тръби бе поцинкованата ламарина. Материал, който общо взето, след около десетина години започва да корозира и настъпва време за подмяна. Работа, определено нелесна, защото с огъната ламарина не се работи спорно. Технологията за съединяване („закопчаване“) на улуците от отделни парчета чрез двойни фалцове си е истинско изкуство, особено когато се прави на ръба на покрива. Използват се специфични инструменти и приспособления, които, естествено, липсват по лавиците на магазините с модерни инструменти и за тях трябва да се търси някой по-сръчен ковач – професия също на изчезване. Хората с по-дълъг жизнен стаж сигурно си спомнят балансиращи по ръба на стряхата, подобно на циркови артисти майстори, с бензинови поялници в ръка да спояват с калай непокорните ламарини.

След този предълъг увод читателят вече се е досетил, че пред него е статия, която описва нови материали и технологии, с които вече може да пристъпим прага на новото столетие.

Става дума за пълната подмяна на поцинкованите ламаринени улуци и тръби с пластмасови. Те се произвеждат с различно оцветяване (най-често бяло, светлосиво и кафяво) и с различни големини според водосборната площ на покрива. Гамата включва всички необходими елементи за лесното, бързо и качествено сглобяване на цялата отводнителна система – улуци и тръби, закрепващи скоби, прави и ъглови преходници и колена, ъглови, крайни и водоотвеждащи елементи, цедки и т.н. Всичко това прави поставянето на улуците и водосточните тръби съвсем лесна и спорна работа.

От друга страна, използваната за целта пластмаса има дълъг експлоатационен период и е специално защитена срещу влиянието на ултравиолетовите лъчи.

В една къща трудно може да се каже кои от нейните елементи или инсталации са по-важни и кои по-малко. Във всеки случай некачествено поставените улуци и водосточни тръби ще допринесат за цикличното наводняване на стените с всички произтичащи от това последици.

Задачата на тази система е да събере цялата паднала върху покрива и стекла се по керемидите дъждовна вода и до капка да я отведе било в канализацията или в дренажна система, встрани от основите на сградата. Водата в никакъв случай не бива да се излива в септичната яма, там, където няма канализация, защото бързо ще я препълни. Най-доброто решение е тя да се събира в специален резервоар, откъдето впоследствие може да се използва за миене на автомобила, например, за поливане и други технически цели.

Когато предстои изграждане на нова система от улуци и водосточни тръби, първото, което трябва да се направи, е да се подбере тяхната големина. Тя зависи от количеството вода, която те трябва да могат да поемат, т.е. от площта на покрива. В таблицата са дадени препоръчителните големини на улуците и тръбите в зависимост от площта на покрива според немския стандарт DIN 18 460.

Така например за двускатен покрив на къща с размери 10 на 15 m за площ на покрива се приема 150 m². Съответно на това на всеки един от двата улука се падат по 75 m². За тази площ е необходим улук RG 125 (125 mm), а големината на водосточната тръба е RG 100 (100 mm). В случай че водата се отвежда в двата края на улука (за целта улукът има два наклона) водосточните тръби вече ще бъдат и по-тесни – RG 70.

Освен по цвят и големина, улуците се различават и по формата на напречното си сечение – полукръгли или с правоъгълно сечение. Освен от пластмаса може да се поставят улуци и от неръждаема стомана и особено аристократично изглеждащите от медна ламарина. И преди върху покривите на номенклатурни велможи, и днес медта не е загубила своята актуалност, стига да може да си позволите високата цена и надницата на майсторите, защото съединенията се правят чрез спояване.

Затова ние тук ще разгледаме поставянето на пластмасови улуци, за които към вече описаните им достойнства ще добавим, че не се нуждаят и от боядисване.

Първата задача е да се направи схема на системата от улуци и водосточни тръби, да се определи количеството на необходимите за нея елементи, включително и на различните съединителни елементи, закрепващи скоби, полички и т.н. Те са показани на фигурата и всеки лесно може сам да определи от какво се нуждае и какви да бъдат големината на улуците и диаметърът на тръбите.

За да може водата безпрепятствено да се оттича, улукът трябва да има минимален наклон 3 промила към водосточната тръба, т.е. 3 mm на всеки метър или при улук с дължина 10 m денивелацията в двата му края трябва да бъде минимум 3 cm. Улукът лежи върху метални скоби, чийто край се приковава към покривната конструкция. Това става най-лесно при покрив с дървена обшивка и по-трудно, когато покривът е стоманобетонна плоча. Скобите се закрепват с винтове за дърво или със стоманени пирони през разстояние около 70 cm една от друга. При дървена конструкция на покрива най-удобно е скобите да се приковат към носещите обшивката ребра, които и без това се намират едно до друго най-често на близко до посоченото разстояние.

Наклонът за оттичане на водата се постига чрез огъване на всяка една от скобите. Това може да се прави и на ръка, но както за всяка операция, и за тази има специален инструмент, който освен че улеснява работата, гарантира и по-точното огъване на скобите. Наклонът се контролира като по-напред се закрепят двете крайни скоби и помежду им се опъне гумен шнур (или обикновен конопен канап) и по него се подравнят останалите скоби.

Скобите се огъват така, че предният им край да лежи с около 10 mm по-ниско от задния край на дъгата. Това е допълнителна осигуровка водата от улука да не протече върху стената.

След като всички скоби бъдат правилно закрепени, се пристъпва към сглобяване и на самия улук. Понеже се ползва фасонно парче за отвеждане на водата към водосточната тръба, се започва именно от него. След това се съединяват правите парчета, докато се стигне до края на улука или до ъгъл. И за двата случая има също специални фасонни части – за плътното му затваряне отстрани, както и за ъглов преход под прав ъгъл. Върху отвора за отвеждане на водата се поставя специално сито (цедка) от мрежа, която задържа попадналите листа, за да не запушат водосточните тръби. Ситото има леко изпъкнала форма и поради еластичността си се запъва и сигурно задържа в улука.

По края на дъсчената обшивка се приковават полички, които в предния си край се подпъхват под канта на улука. Така плътно се затваря неминуемо оставащата непокрита ивица между края на покритието от керемиди и улука.

 

Водосточни тръби

Вече стана дума, че големината на тръбите за отвеждане на дъждовната вода се подбира според площта на покрива. Те се свързват с улука посредством поне с две дъги (45°), така че вертикалната тръба да опре в стената. Към нея се закрепват със скоби, които се монтират през разстояние около 3 m при най-често срещания диаметър на тръбата 100 mm. При по-големи водосточни тръби това разстояние съответно се намалява до около 2 m. Краищата на тръбите са оформени така, че да влизат свободно една в друга. Всяка следваща тръба се нахлузва върху края на предната на дълбочина около 50 mm, като това не бива да се прави докрай, а да се оставят около 5 mm, за поемане разширяването на тръбите през летните горещини.

Близо до влизането на тръбата под нивото на почвата и въобще около нивото на защищаващия сградата цокъл е добре сравнително крехката и лесно чуплива пластмасова тръба да се замени с метална – чугунена или стоманена. Може да се използва и тръба от специален армиран полиетилен.

В долния край на водосточната тръба задължително се поставя ревизионен елемент, през който тя може да се почиства при евентуалното ѝ задръстване с листа.

Тук е мястото за поставяне на специален преходник, когато дъждовната вода се събира в резервоар. В него има вградена самопочистваща се от самата дъждовна вода цедка, така че в резервоара да попада само чиста вода без примеси.

Накрая остава да помислим и върху един неизбежно случващ се всяка зима проблем – задръстването на улуците и запушването на водосточните тръби от лед. Това явление е опасно за сградата, защото водата започва да се стича по мазилката и бързо я разрушава. Опасно е и за минаващите отдолу хора и животни, които трудно биха оцелели при падане на голям или по-малък леден „сталактит“.

Решение на проблема отдавна е намерено и подценяването на опасността, както и непознаването му са причина за все още недостатъчното му приложение у нас.

Става дума за електрическо отопление на улуците и водосточните тръби, с което обледеняването овреме се предотвратява, или пък, когато това е станало, вместо да се чака милост от природата или пролетното затопляне, електричеството се включва и проблемът се решава бързо и сигурно.

Нагревателите представляват дебели, гъвкави и сигурно изолирани проводници на фирма DЕVI, които се полагат и закрепват по продължение на улука и във водосточната тръба. Захранват се с напрежение 220 V, а гаранцията на производителя на практика съвпада с експлоатационния живот на самата сграда.

 

 

Please reload

Строителни ремонти  professional

© 1884 by The Building Company. Всички права запазени.